Поставянето на топлоизолация е една дългосрочна инвестиция!!!

 

Правилно монтирана, системата за външна топлоизолация намалява разходите за отопление и за охлаждане с около 30 %.Постигайки равномерен и приятен климат в помещенията тя допринася за един комфортен и здравословен начин на живот.

 

Фиг.1. Разрез на топлоизолационна система.

 

Технологията на топлоизолацията включва следните етапи

 

А) Почистване на фасадата от кухата и увредена мазилка.

 

Б) Залепване на топлоизолационните плочи към стената – за целта се използва лепило за топлоизолация, съдържащо полимерни влакна против напукване. Топлоизолационните платна се закрепват към фасадата посредством лепило и дюбели. Лепилото се нанася „на гребен” с назъбена маламашка, като контактната повърхност трябва да бъде поне 40 % от повърхността на платното.

 

 

*ако повърхността на стената е неравна се намазва рамково по обиколката на платното и се поставят 2-3 “топки” с лепилна смес по средата на платното (фиг.2):

Фиг.2. Нанасяне на лепило върху топлоизолационната плоча.

Монтажа на платната се извършва шахматно едно спрямо друго, в посока отдолу-нагоре (фиг.3.), с което се гарантира по-доброто уплътняване на фугите между отделните платна.

Фиг.3 .Залепване на топлоизолационните плочи.

За правилно “подвеждане“ на плочите най отдолу се монтира цокълен поцинкован профил с водооткап (фиг.4.)

 

Фиг.4 . Начален поцинкован профил за топлоизолация с водооткап

 

В) Дюбелиране.

 

Следващият етап е поставяне на закрепващите дюбели – слагането им става 24 часа след залепването на платната , за да сме сигурни, че лепилото е втвърдило и не рискуваме дюбелите да изкривят/деформират вече нивелираните и добре изравнените плочи. Дюбелите се поставят толкова на брой, колкото е необходимо, но не по-малко от 6 на квадратен метър (фиг.5).

 

Фиг. 5 . Дюбелиране на топлоизолационните плочи.

 

• Дюбелите за укрепване на изолационните плочи се делят на три основни вида:

– ПВЦ дюбел за бетон, газобетон и плътна тухла – пластмасов пирон с чашка, който се набива в предварително пробития отвор (фиг.6).При закрепване към плътна основа от тухли или бетон, той се разтваря, влизайки в плътен контакт с отворите на стената.

Фиг. 6. Дюбел за плътни основи.

– ПВЦ дюбел с пирон за решетъчна тухла – пластмасов дюбел с пирон (Фиг. 7). Първо се набива дюбела, който е срязан, а след това се поставя и пирона който „разтваря“ самия пластмасов дюбел в решетъчната тухла. В кухината дюбелът изпълва обема и по този начин се фиксира в нея.

 

Фиг.7. ПВЦ дюбел с пирон за решетъчна тухла.

– Дюбел спирон за минерална вата (ПВЦ дюбел с пвц пирон или дюбел с метален пирон с пвц или метална чашка) – същият дюбел както за тухли с кухини, но с по-широка чашка (Фиг.8)

 

Фиг.8. Дюбел за вата.

 

Около прозорците се залепват ленти от XPS 2 см., ако позволява дограмата (т.нар. обръщане на прозорци). Важен момент при монтажа на платната е, че трябва да се покрие поне 20 см. горната панелна фуга, за да се гарантира непроникването на вода в жилището (фиг. 9).

 

Фиг. 9. Оформяне на панелната фуга и обръщане на прозорци с XPS.

 

Г) Поставяне на ъглови профили (фиг. 10)– след монтажа на топлоизолационните платна се обработват ъглите по фасадата с ПВЦ ъгъл с мрежа и водооткапващи профили с мрежа чрез шпакловъчна или лепилно-шпакловъчна смес за топлоизолация. Това лепило освен повишена якост на сцепление с полистироловата основа, съдържа и полипропиленови или полиестерни фибри, които повишават пукнатиноустойчивостта на шпакловката.. Целта им е от една страна да заздравят тези най-слаби места, а от друга да придадат по-добър естетически вид.

 

Фиг.10. Оформяне на ръбовете с ъглови профили .

 

Видове ъглови профили (фиг.11):

 

	PVC водооткапващ профил с мрежа (водобран) – предпазва от стичане на вода по фасадите и допринася за създаване на идеални завършващи хоризонтални площи (первази).
	Алуминиев или PVC ъгъл с мрежа за защита на външните ъгли на топлоизолационната система.
	Прозоречен профил с мрежа – профил за завършване на шпакловката при прозоречна каса – предпазва от възникване на пукнатини около прозоречната каса.

 

Фиг.11. Видове профили.

Д) Полагане на шпакловка с армираща мрежа (фиг. 12) – шпакловка се извършва успоредно с алкалоустойчива армираща мрежа (стъклотекстилна или стъклофибърна мрежа) с тегло 145 гр/м като лепилно-шпакловъчната смес се нанася с гребен от 10мм и към нея се притиска мрежата така, че материала да премине през квадратчетата на мрежата и се заглади/шпаклова равномерно. По този начин мрежата остава в средата на лепилно-шпакловъчния слой и го армира. Мрежата трябва да покрива цялата изолация – не трябва да остават места без мрежа. Застъпването между отделните мрежи трябва да е мин. 6 см (желателно 10см), за да се гарантира хомогенността и здравината на армираната шпакловка.

 

Фиг.12. Шпакловане с армираща мрежа.

Друг важен елемент от изолацията е защитата на горния ръбмежду два съседни апартамента при частично саниране на кооперация (фиг.13), тъй като той е най-силно подложен на ерозионното действие на стичащата се по фасадата вода. Освен непосредствената опасност от попадане на вода зад изолацията и измиването на мазилката в горната част, съществува опасност и от замръзване на мократа мазилка зимно време, при което тя лесно се пропуква. За да се защити изолацията от тези неблагоприятни въздействия, горния ръб се намазва с хидроизолационна силиконова паста или се оформя с лепилно-шпакловъчната смес с влагане мрежа, след което се монтира козирка с водокап от поцинкована или прахово боядисана ламарина.

 

Фиг.13. Оформяне на горни ръб при частично саниране на кооперация.

 

Е) Грундиране на шпакловката и полагане на крайно покритие (фиг.14).

След завършването на шпакловката се нанася контактен грунд преди мазилка, за да подобри адхезията между двата слоя. Фасадата трябва да бъде защитена от въздействието на водата и слънчевите UV лъчи, а също така да и се придаде добър външен вид. Това се постига с нанасянето на крайно покритие – мазилка. Този слой допринася за увеличена надеждност и дълготрайност на изолацията.

 

Фиг.14. Грундиране и полагане на крайно покритие.

 

• Според структурата си мазилките биват два вида:

– Влачена мазилка (фиг.15) – при нанасянето й се получават вертикални, хоризонтални или кръгообразни бразди в зависимост от движението на маламашката. Тя може да бъде с различна фракция на камъчетата в състава си, което придава дълбочината на браздите.

 

Фиг. 15.Влачена структура на мазилка.

 

– Драскана мазилка (фиг.16)- мазилка с еднородни по размер камъчета в структурата си.Получава се също чрез кръгообразно движение на пердашката. Грапавината на повърхностния слой се усилва и от това, че при изсъхването си свързващото вещество се свива и камъчетата допълнително се оголват.

 

Фиг.16.Драскана структура на мазилка.

 

Според своя химичен състав :

– Полимерни

Полимерна мазилка най–евтин вариант от мазилките. Пастообразна, тънкослойна мазилка като крайно покритие на база изкуствени смоли, с драскана или влачена структура, за вътрешно и външно приложение, за ръчна или машинна обработка. Популярен с богато цветово разнообразие. Устойчива на атмосферни условия, силно водоотблъскваща, паропропусклива. Притежава висока устойчивост на механични въздействия.

Мозаечна – освен полимери иматв състава сии допълнителни смоли, те имат повишена механична устойчивост издържат на мокрене и миене с вода, имат силно релефна структура. Използват се придимно в основите на фасадата за оформане на цокъл, може да се използва и за декоративни елементи по фасадата.

– Силикатна

Това е най продаваната сред мазилките, като цена-качество. Съдържа минерални пълнители и свързващи вещества, силикати, микрофибри, пигменти и добавки, което я прави водонепропусклива и в същото време паропропусклива, но пък е най чувствителна към начина на полагане относно температурните условия. В групата на силикатните мазилки попада и Нанопор мазилката. Най новата технология в областта на мазилките. Пастообразна, минерална, тънкослойна, мазилка с драскана структура за вътрешно и външно приложение, за ръчна или машинна обработка. Мазилката е на основата на специално развита микроструктурна повърхност, тя получава свойството да редуцира склонността си към замърсяване. Силно паропропусклива.

– Силиконова

Известна със своята много добра водоотблъскваща способност, както и еластични и антистатични свойства, миеща се с минимална склонност към замърсяване, универсално приложима, лесна за преработка. Съхне от вътре – навън, като предотвратява задържането на влага в стените, но е с по-малка паропропускливост.

– Сухи минерални мазилки

Сухите мазилки са аналогични на пастообразните мазилки но на циментова основа и без дълнителни добавки, изключително паропропусклива и подходяща както за външни така и за вътрешни помещения с висока влажност на въздуха. Върху циментови шпакловки може да се полага и без свързващи грундове с изключение на бетон и газобетон.

– Пръскана мазилка

Пръсканата мазилка се нанася на два пъти, като е препоръчително за първия слой разтворът да се приготви с по-голямо количество вода. Вторият слой се полага след изсъхване на долния. Нанасянето става с машинка за пръскане, ръчно. Изсъхналата пръскана мазилка има добро сцепление с основата и освен декоративни, изпълнява и защитни функции, като предпазва фасадата от атмосферна влага и влага от косо биещ дъжд.В зависимост от гъстотата на готовата за работа смес се постигат различни ефекти в грапавината на нанесената мазилка.

 

Повече информация за крайните покрития може да намерите тук : http://www.mazilka.net/